Регистрация

БРОЙ 77 ОТ ДЕКЕМВРИ 2011 г.

Пясъчни истории

Автор: Ани Коджаиванова

Фотограф: Ани Коджаиванова
Фотограф: Ани Коджаиванова
Фотограф: Ани Коджаиванова
Фотограф: Ани Коджаиванова
Фотограф: Ани Коджаиванова
Фотограф: Ани Коджаиванова
Фотограф: Ани Коджаиванова
Фотограф: Ани Коджаиванова
Пътят към планинския оазис Шебика е първата ми среща с пустинята. Равният и тесен път сред пущинаците ни води към странни пясъчно-глинесто-каменисти планини, изваяни от ерозията в чудновати форми, наподобяващи гърбове на динозаври – Атласките планини, чиито подстъпи са като гигантски фосили.

Оазисът на Шебика, първият от

Трите планински оазиса

е това, което винаги съм си представяла, че един оазис трябва да бъде. Оазис като от картинка. Оазис като от филм. Истински оазис клише. Разкошен. Финиковите палми са натежали от плод, а изворът със синя вода привлича туристите, някои от които дори смело влизат в него, за да се разхладят.

Шебика всъщност е малко селище от кал и камък, разположено на склоновете на глинест хълм, над палмова горичка. Старото селище е изоставено и полуразрушено, но долу сред палмите търговията с туристически сувенири процъфтява – пустинни рози, вулканични камъни с кристали, герданчета и гривни, сламени шапки, керамика. По-късно ще разберем, че с такива изоставени полуразрушени селища фантоми от най-различен тип е осеяна цялата тунизийска пустиня и те са в основата на алтернативните форми на тунизийския туризъм.

Недалече е и оазисът Тамерза – още едно живописно място, разположено на речен каньон, с водопад и дори хотелска част. Пазарчето на Тамерза е забележително – можете да намерите какво ли не – от традиционни музикални инструменти, одежди и бижута до скулптури на египетски фараони и дори на Буда.

За развитите туристически дестинации по света е типично да комбинират автентични места и изживявания с луксозни продукти, за да създадат уникални туристически предложения. Ето защо не се учудвам, когато за обяд спираме в

Луксозния хотел Tamerza Palace, който се намира насред нищото в пустинята

Под луксозен имам предвид луксозен в петзвездния смисъл, който западният свят влага, ваканционен хотел с разкошен СПА център, наречен Les Baines Berberes. Хотелът работи само с индивидуални и корпоративни клиенти. Като например екипа на една от водещите холивудски филмови компании, който наскоро е изкарал тук тиймбилдинга си. Терасите са с размера на апартаментите, обзавеждането в стаите е с по-добрите неща, предлагани в сферите на дизайна и техниката, а инфинити басейнът на СПА центъра се слива с пустинята през стъклената стена.

Но най-скъпата част на хотела е уникалната гледка към изоставено берберско селище насред пустинята. Неизбежно ми хрумва да се запитам дали ако то беше в България, щеше да е същото и нямаше ли тази гледка да обслужва не един, а дузина "луксозни" хотели с лош сервиз. Докато може би находчив предприемач не предложи проект за превръщането на руините в част от още по-луксозен комплекс. И докато всички не забравят какво е имало някога на това място, което е привличало туристи и което сега е голямо и празно ваканционно селище. Примерно. За щастие, тук това не се случва.

Двете крайности на тунизийския туризъм – нищото на пустинята и големите хотели на брега или дори луксозният хотел Tamerza Palace например – създават добър продукт, без да накърняват уникалността на страната.

Преживяването с оазисите намира естествен завършек в

Тузьор – град оазис с интересна старинна архитектура

сгради с типични фасади от тухли от пясък и глина, пазари с пъстри килими от камилска вълна и керамика. Тузьор е центърът на областта Жерид – "Държавата на финикийците" и преддверието към едно истинското прашно и вълнуващо изживяване, което обаче започва в друг град оазис Дуз – "Вратата към пустинята".

Пътят към Дуз минава през соленото езеро Шот ал Джарид. Толкова обширно и равно, през по-голямата част от годината то представлява напукана, покрита със сол повърхност. Естествено от него се добива сол, която е струпана на купчини около пътя, а покрай тях на няколко места срещаме и закачливи скулптури от сол – например камили с ездачи. Толкова е равно и горещо, че пътят отпред се разтапя в хоризонта, самият хоризонт също се разтапя и колкото и да отказвам да повярвам, това, което виждам в далечината над плитката вода, наистина е мираж. Първият в живота ми.

Дуз е градът, откъдето започва истинската пустиня

Тя е многолика – пясъчна с дюни, равнинна от спечена глина или камениста, но навсякъде зелените тонове са рядкост. Цветовете се менят от червено до бледожълто, температурите са високи. Понякога адреналинът също.

Оттук тръгват сафаритата и керваните от камили, които след по-дълга или по-кратка разходка отвеждат смелчаците към лагерите с берберски палатки.

Преди това чудесно изживяване обаче е интересно да разгледате пазарчето в Дуз, където за всеки търговец ще сте my friend, където всеки втори дюкян крие съкровища и е кръстен на Малкия принц. Още преди да бъде открит за туристите, Дуз е бил точката, където всеки четвъртък номадите са се събирали от различни части на пустинята и търгували със стоки – камили, коне, минерали, вълнени одеала, седла и сребърна берберска бижутерия. Тук са се извършвали и сватбените церемонии и много други ритуали. И до днес в Дуз по време на ежегодния Фестивал "Сахара" се правят демонстрации на тези традиции, организират се номадски игри и състезания с коне и камили, които изискват много майсторство и са доста рискови. Съвременните търговци тук, наследници на номадите, са свръхобщителни полуполиглоти и няма да ви оставят на мира, докато не разберат откъде сте, как се казвате и т.н. Това, че не могат да ви заговорят на родния български език, почти наранява честта им, но пък мнозина подхващат на руски.

В Дуз е и единственият

Музей на Сахара

История в артефакти за нравите и обичаите на берберите от пустинята, за одеждите, бижутата и оръжията, за палатките, в които живеят, храната, с която оцеляват, за камилите, без които битът им би бил невъзможен, за символиката на предметите, дрехите, татуировките по лицата им и т.н.

Трябва да призная, че изслушах близо 40-минутния разказ на уредника на мъничкия музей с доза досада, мислейки си, че е по добре да сме навън, на терена. Но вече обратно у дома с изненада установих, че явно съм слушала достатъчно внимателно, защото разказите, чути в музея, приковаваха интереса на приятели.

Разходка с камили в пустинята и нощувка в берберски палатки

– изживяването е лично, индивидуално и различно от всичко познато. Камилите се клатят бавно и ритмично сред дюните към лагера, който в случая се състои от три палатки – женска и мъжка спалня и палатка за вечеря. Залезът в пустинята е забележителен сам по себе си, но домакините се стараят да осигурят и други страхотни усещания – като свирача, който ни посреща и по-късно акомпанира на вечерята ни, пътеките между палатките, маркирани със запалени свещи, огньовете от палмови листа, на които в глинени гърнета се приготвя вечерята. Романтиката е леко обезпокоявана само от финия като брашно пясък, който влиза навсякъде, във всяко непокрито място от тялото, носен от лекия хладен нощен вятър. Спасението е единствено в номадските одежди, а за мое голямо съжаление спасение за чашата ми с чудесно тунизийско вино нямаше и тя се пълнеше за секунди с пясък.

Пустинният декор

Пустинята предлага и други изживявания, съсредоточени около старите берберски селища. Някои от тях са изоставени, други обитаеми, но те са различни в зависимост от терена. А теренът е разнообразен. Първата ни спирка е в Зрауа – изоставено селище в подножието на каменист хълм, до което стигаме трудно, въпреки че се движим с джипове 4х4, и само бялата джамия сякаш е недокосната от времето, докато селището, изоставено преди десетки години, прилича на странен декор от филм с много разрушения. Всъщност в околностите на Тузьор, Дуз и Татуин са снимани немалко известни продукции като "Междузвездни войни" или "Лорънс Арабски", също и много каубойски филми. Като изключим палмите, пейзажът тук е изключително подобен на този в американския Див запад.

Матмата

е центърът на най-голямото берберско триглодитно общество и селището, защитено от ЮНЕСКО, носи името на берберското племе, населяващо региона. Тук домовете представляват, грубо казано, дупки, издълбани направо в глинестите скали. Тези отшелнически жилища се състоят от дълъг коридор, който завършва в нещо като вътрешен "двор", около който пък като лабиринт са наредени малки самостоятелни помещения за спане, хранилища и др., издълбани директно в меката скала. Някои от помещенията са разположени високо, на "втори етаж" и достъпът до тях е със стълба или въже с навързани по него възли и изисква доста сила и умения. Вътрешните помещения са боядисани в бяло и са прохладни в жегите. Над вратите със синя боя са нарисувани неотменно символи за закрила, късмет и против зли сили – риба или ръката на Фатима.

Някои от тези жилища са пригодени за туристически посещения, а други са превърнати и в хотели, като например жилището на Люк Скайуокър от "Междузвездни войни".

В югозападния край на Тунис, сред каменистата пустиня са разположени

Земите на ксур

(или ксар в ед.ч., което означава берберски дворец). Тези укрепени комплекси с размерите на миниатюрни селища са служили както за складови помещения, така и за живеене в периоди на опасност. Повечето са двуетажни, но някои се издигат и на 4 или 5 етажа, с долепени едно до друго тесни и дълги помещения, подобно на кошери. Ксур се срещат на много места, обитавани от берберите, но най-много около градовете Меденин и Татуин – едноименната планета, на която живее Люк Скай­уокър от култовия "Междузвездни войни". Точното място, където е сниман филмът, се нарича Ксар Улед Султан и е разбираемо защо е един от най-посещаваните и добре запазените в Тунис, но той е само един от 17-те запазени ксур в региона, така че изборът е голям.

Освен тези наистина интересни фортифицирани селища, други любопитни обекти в региона са и полуобитаемото селище Шенини, изоставеното село Дуйрет, където се намира хотел със стаи, вкопани в скалите, както и изоставеното селище Гермесса, разположено високо на каменист хълм.

Когато да пътуваш е работата ти и наблюдаваш местата и изживяванията с малко повече критичност и очаквания от обикновения турист, забелязваш как на повечето туристически места, включително и у нас, автентичността е тотално загубена. Програмите са само за туристите. Те представят нещо, което някога е било, но вече го няма. Цивилизацията отдавна го е помела. Дервишките танци, нестинарските танци, тиролските песни са само малка част от примерите. Но

В Тунис все още има автентичност

На много места тук това, което за туристите е атракция, за местните е ежедневие и не се налага да обличат костюми, за да го пресъздадат. Достатъчно е да бъдат себе си. В условията на световна икономическа криза, на спад в световния туризъм Тунис беше една от малкото дестинации, които не само че не отбелязаха спад в посещенията, но дори регистрираха ръст за последната година. И причината не е само че тук е евтино, има море и други атрактивни дестинации и екскурзии. Тунис е много истински, много автентичен, без да е преексплоатиран. И е място, в която можеш да се завърнеш, защото съвсем не си видял всичко. 





НОВ ОТГОВОР

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly